Преглед на най-добрите според редакционния съвет. Относно критериите за подбор. Този материал е субективен и не представлява реклама и не служи като ръководство за покупка. Преди да купите, трябва да се консултирате със специалист.
Гледката към величествените планински върхове може да се нарече една от най-красивите забележителности в света, те очароват, вдъхновяват и тласкат към различни дръзки подвизи. По-голямата част от европейския терен е равен и не може да се похвали с толкова поразителни планински вериги като Тибетските Хималаи, но въпреки това има много високи планини, които са популярни сред алпинистите. Представяме на вашето внимание десетте най-високи европейски върха. Този рейтинг включва Кавказките планини, които според повечето учени географски принадлежат към европейския континент.
Рейтинг на най-високите планини в Европа
| Номинация | място | име | рейтинг |
| Топ 10 на най-високите планини в Европа | 10 | Базардузу | 4.1 |
| 9 | Матерхорн | 4.2 | |
| 8 | eisshorn | 4.3 | |
| 7 | Liskamm | 4.4 | |
| 6 | Къща | 4.5 | |
| 5 | Дюфур | 4.6 | |
| 4 | Мон Блан | 4.7 | |
| 3 | Шхара | 4.8 | |
| 2 | Дихтау | 4.9 | |
| 1 | Елбрус | 5.0 |
10-то място – Базардузу
Оценка: 4.1
Надморска височина: 4 466 m
Планината Базардузу е върхът на билото на Големия Кавказ и се намира на границата на две държави – Русия и Азербайджан. Името му, преведено от тюркски език, означава „пазар“, идва от големите годишни панаири, провеждани в долината през Средновековието и събиращи търговци от всички части на света. Киченсув гора получи средното си име от лезгините (коренното население на Дагестан), което се превежда като „планината на страха“. Първото изкачване на Базардузу е направено от руския изследовател и алпинист Александров през 1847 година. Планината е особено известна с факта, че в началото на 20 век от върха й се е спуснал ледник с дължина около километър.
9 място – Матерхорн
Оценка: 4.2
Надморска височина: 4 478 m
Планинският връх Матерхорн е разположен в Пенинските Алпи, точно в средата между два ски курорта: швейцарския Zermat и италианския Breuil-Chevinha. Извитият му връх наподобява капачка. Доста дълго време планината остана непокорена, тъй като вдъхнови алпинистите със страхопочитание, но в крайна сметка екип от алпинисти, водени от Едуард Уимпър, реши да изкачи върха. Само двама алпинисти са оцелели в тази опасна експедиция през 1965 г., четирима други са паднали в бездната по време на спускането.
8 място – Вайсхорн
Оценка: 4.3
Надморска височина: 4 506 m
Планината Вайсхорн се намира в Швейцария и Италия, тя е част от Пенинските Алпи. По-голямата част от билото е разположено от швейцарската страна. Името Weisshorn е преведено от немски като „бял връх“. Смели алпинисти неведнъж са се опитвали да завладеят планината, но през цялото време експедициите се провалят. Едва през 1861 г. британски алпинист на име Джон Тиндал, придружен от водачите Улрих Венгер и Йохан Йозеф Бенен, успява да се изкачи на върха. Заслужава да се отбележи, че дори и днес планината се счита за опасна за катерене и любителите я заобикалят. Всичко е свързано с непредсказуемост – Вайсхорн е известен със своите лавини, които убиха цели експедиции. Само най-смелите алпинисти от време на време рискуват да опитат силите си за покоряването на този връх.
7 място – Liskamm
Оценка: 4.4
Надморска височина: 4 538 m
Планинското възвишение, което е част от Западните Алпи и се състои от два върха, се намира на границата между Италия и Швейцария. Той има плашещото име „канибал“, дадено му от алпинисти за постоянния и непредсказуем срутване на лавини, многобройни камъни, опасно висящи от билото и терен, опасен за катерене. За първи път върхът на Лискам е покорен през 1861г. Експедиция от 14 души изкачи върха, включително осем английски алпинисти и шест водачи от Швейцария. Пионерите имаха късмет – изкачването беше относително лесно и нямаше жертви. Днес по склоновете на Liskamma има много туристически пътеки за запалените по планински туризъм, но само професионалистите се осмеляват да изкачат самия връх.
6-то място – Къща
Оценка: 4.5
Надморска височина: 4 545 m
Summit Dom, разположен в Пенинските Алпи, принадлежи към планинската верига Mischabel. Името му е преведено от немски като “купол” или “катедрала”, което е препратка към изследовател на име Канон Берхтолд от катедралата Сион, който е изследвал района около планината. Но по-рано планината се наричаше Мишабел, което се превежда като „вили“ заради формата си – тя се състои от пет близко разположени върхови хълма, наподобяващи зъби на вили. Първото планинско изкачване на Къщата се състоя през 1858 г., когато британецът JL Davis с двама местни водачи изкачи върха. И през 1917 г. първият ски се проведе на северния склон на планината.
5 място – Дюфур
Оценка: 4.6
Надморска височина: 4 634 m
Peak Dufour се счита за национално богатство на две държави: Швейцария и Италия. Той е част от живописната планинска верига Монте Роза, която от своя страна е част от Пенинските Алпи. Името на планината идва от името на известния швейцарски инженер и военен топограф Гийом-Анри Дюфур, който създава подробна топографска карта на югозападната част на Швейцария. За първи път човешки крак стъпва на върха на Дюфур през 1855г. Изкачването е направено от международна група, състояща се предимно от британски и френски професионални катерачи, водени от Чарлз Хъдсън.
4-то място – Мон Блан
Оценка: 4.7
Надморска височина: 4 810 m
Връх Мон Блан, подобно на предишния, е географски разделен между двете страни, едната част от него се намира в Италия, а другата от френската страна. Планинската верига с обща дължина 50 км принадлежи към Западните Алпи. От италианското име Mont Blanc буквално се превежда като „бяла планина“. Върхът е завладян през 1786 г., когато французинът Жак Балма и швейцарецът Мишел Пакар се изкачват по него. Днес Мон Блан е известен със своите развити курорти за любители на планинския туризъм, както и с професионални центрове за обучение на алпинисти. От ски курортите, разположени в подножието, най-популярни са елитните курорти Шамони и Курмайор. Tour du Mont Blanc се намира около Mont Blanc. Също така вътре в планината е положен тунел с дължина повече от един и половина километър, свързващ Италия и Франция.
3 място – Шхара
Оценка: 4.8
Надморска височина: 5 193 m
Великолепният връх Шхара се намира в централната част на главното било на Кавказките планини и се счита за една от основните забележителности на Грузия. За първи път е завладян по време на експедиция през 1888 г. от екип алпинисти от Великобритания и Швеция. Руските алпинисти се изкачиха на върха малко по-късно – през 1933 година. Между другото, въпреки зашеметяващата си височина, Shkhara е доста лесно за изкачване, благодарение на което склоновете му са много популярни сред любителите на планинския туризъм. Всяка година спортисти от съвсем различно ниво, включително непрофесионалисти, се издигат на върха. Шхара е известен и със замайващите си пейзажи, което е улеснено от живописната река Ингури, течаща около планината, която води началото си от ледника.
2-ро място – Дихтау
Оценка: 4.9
Надморска височина: 5 205 m
Името Dykhtau се превежда на руски като “стръмна планина”, което е съвсем подходящо за връх с височина повече от пет километра, един поглед при който може да предизвика замаяност. Планината е разположена на страничния хребет на Кавказките планини, в земите на Кабардино-Балкарския високопланински резерват. Планинската верига има пирамидална форма с три заострени върха. Най-високият от тях се нарича Главен, но най-популярен сред алпинистите е връх Пушкин, най-трудният за изкачване. По склоновете на планината са положени повече от дузина туристически маршрути с различни нива на трудност. За първи път върхът е завладян през 1888 г. от двама чуждестранни алпинисти: швейцарецът Хайнрих Зарфлу и британецът Алберт Мумери.
1-во място – Елбрус
Оценка: 5.0
Надморска височина: 5 642 m
Елбрус е най-високата точка в Европа и е включен в списъка на седемте най-високи върха в света. От гледна точка на геологията той принадлежи към стратовулканите, тъй като е устието на отдавна изчезнал вулкан. Планината се намира в Кавказките планини, на територията на Русия. Има огромни ледникови отлагания, поради топенето на които се хранят много големи реки от Кавказ и Ставрополска територия. През 1829 г., като част от изследователска експедиция, спонсорирана от Руската академия на науките, се състоя първото изкачване до върха на Елбрус. Екипът на видни учени беше воден от генерал Георги Емануел. В днешно време върхът е много популярен както сред професионалните спортисти, така и сред любителите катерачи.
Внимание! Тази оценка е субективна и не представлява реклама и не служи като ръководство за покупка. Преди да купите, трябва да се консултирате със специалист.
